Помниш ли първата ни среща, беше през лятото горещо... Времето сякаш беше спряло и превърнахме се в цяло!
Слънцето грееше красиво, а ние гледахме се тъй мило... Исках този миг завинаги да продължи, че искаш същото, пише го в очите ти!
... А когато влакът ми дойде, очите ти се промениха, сякаш в моите се преродиха... Същите страхливи и пълни с надежда, че ще се обичаме все така силно и някак невежо...
До днес аз все така живея с онзи ден и край не вижда любовта. Ще идвам и ще си отивам... А всъщност все над теб ще бдя!
И разстоянието да се опита да ни раздели. ... Ще му попречим, нали?! Защото обичта по-силна е, когато има сълзи... От тях после раждат се цветя... спира да боли... и се чувстваме щастливи!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.