12 feb 2008, 12:31

Помниш ли... 

  Poesía
1052 0 1
Помниш ли първата ни среща,
беше през лятото горещо...
Времето сякаш беше спряло
и превърнахме се в цяло!

Слънцето грееше красиво,
а ние гледахме се тъй мило...
Исках този миг завинаги да продължи,
че искаш същото, пише го в очите ти!

... А когато влакът ми дойде,
очите ти се промениха,
сякаш в моите се преродиха...
Същите страхливи и пълни с надежда,
че ще се обичаме все така силно и някак невежо...

До днес аз все така живея
с онзи ден и край не вижда любовта.
Ще идвам и ще си отивам...
А всъщност все над теб ще бдя!

И разстоянието да се опита да ни раздели.
... Ще му попречим, нали?!
Защото обичта по-силна е, когато има сълзи...
От тях после раждат се цветя...
спира да боли...
и се чувстваме щастливи!

© Димитрийка Германова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??