Помниш ли прекрасния и слънчев ден,
в който нахално дойде и запозна се с мен?
За миг обгърна ме с лъжи
и тайно моето сърце си присвои.
Помниш ли?
Помниш ли, че бях и весела, щастлива,
с теб обърнах гръб на самотата сива.
Помниш ли как искра в очите заблестя?
Видя ли как душата ми танцува нежен танц на любовта?
Толкова красиви цветя...
Толкова мили слова...
А защо после в лицето ми със същата наглост изкрещя,
че всичко било е лъжлива игра.
Не исках да се влюбвам.
Борех се с чувствата си.
Напразно...
Обикнах те!
Имах нужда да те обикна...
Да ме обикнеш, уви, ти не можа.
И щастието ни беше кратко,
но толкова за мене сладко.
А болката горчи!
Гори!
Пари сърцето.
Безсилно кърви.
Гние душата ми в отчаяние.
Изгубва се в мен любовно сияние.
Но аз не ще забравя този ден,
в който ти дойде при мен.
Ще помня розите, словата,
но ще плаче тайно в мен душата.
2005
© Радена Todos los derechos reservados