Помниш ли годините, прекарани в мечти,
лутането и зигзагите ни вечни,
всичките копнения на нашите души
романтични по химерите далечни?
И как кат слепци протягахме ръце
Ние, в дирене на щастието вечно ,
и с невинността кристално чиста на дете
сляпо вярвахме във всичко безрезервно?
Как с безумие препускахме в просторите,
вдъхновени от идеи и от илюзии
в надпревара луда като бедуините
по пустините към извори миражни? ...