Помня те такава - усмихната и все добра.
Защо Господ такава присъда ти избра?
Да напуснеш любим човек!
Да напуснеш нашия век!
Сега си там и гледаш ни, аз знам!
Гледаш като малък ангел, скрил се в облаците, а ние изпод покривите гледаме нагоре. Към теб... Към необятното.
Майка ти стой до теб и сигурно те тя прегръща. Защо не може времето да се връща?
Да се върнеш пак при нас и да те спрем да не тръгваш ти в онзи плашещ час.
Ах, да можех времето да върна! Телефонът да не звънне с ужасяващата новина, след която следва тишина!
Тишина, в която не мога да повярвам, че те няма!
Тишина, в която слънцето застива и потъвам в тъмна яма!
На тишина обрече те небето. Защо реши да бъде толкова нелеко? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse