Благодаря за стиха, Райсън!
Едно простичко, благодаря за слънцето, за светлината, за дребните неща в живота. И едно- прости. Колко малко е нужно в забързаното ежедневие. Загърбваме дребните неща, а се кланим на лукстро, на неон...
Една молитва за дъжд, за пясък под стъпките ни... за поредния ден... за полета на мисълта ни.За незначителните на пръв поглед неща.
И ще пребъдем!!!
Краят на стихчето е малко... спорен.
Молитвата е в голяма степен безсилие на човека.
Не съм от най-вярващите, но все по-близо съм до безсилието.
Тогава - какво ми остава?
Да смесвам молитви и стихчета)))
Благодаря на всички за разбирането!
Бъдете!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.