Нощта изслуша ме и днес,
даже с моя ритъм тя заплака,
и отново чувствам стария копнеж
до ранна утрин пак да плача,
сълзите пробват да отмият болката събрана. Сърце прости ми, моля те и този път,
не исках тъй да става,
не исках пак да страдаш,
но ето че отново ти проплака.
Колко сили ти остават?
Моля се да си издръжливо ,
да не спираш да се бориш
срещу болката от този свят.
И нощта проплака с мен
и бърше моите сълзи ,
изслуша цялата история
и започна тя да плаче .
Поне нощта си имам дълга
да бърше потеклите сълзи!
© Еленка Гишина Todos los derechos reservados