че искам тебе да видя.
Да зарадвам моята душа,
да тръгна по твоята диря.
По пътя си плахо крачех,
но имах надежда една.
Отдавна вече не плачех,
а сега прокапа сълза.
Пареше тя на лицето,
но бях с вдигната глава.
Нищо не остана от детето,
отиде си и то сега.
Поне всичко ти казах,
макар да бяха думи две.
А дали от теб се отказах,
или те иска мойто сърце?
© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados
макар да бяха думи две..."