А думите ти хапеха... Безбожно,
разкъсваха на части мисълта ми.
По дяволите, искаше ми се да мога
поне веднъж да изпаря страха си.
Поне веднъж да се запазя истинска
след упреците ти и тежки обвинения,
поне веднъж не искам да ми стиска,
а вътре във душата ми да е простено.
Поне веднъж да си повярвам... Мога!
В уплаха да забие сърцето ти студено.
Поне веднъж да се преборя с болката,
дори когато се предавам наранена.