Поне за миг ми дай да те прегърна –
жадувана, единствена, Венера!
В бръшлян тъй кичест аз ще се превърна,
ще те обгърна – къщичка сред двора.
Бръшлян, но не за да те задушавам
и не да вкопча се – не си пленена.
Закрилата си мощна ще ти давам
и топлината мека и зелена!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados