Сепна се зората,
забравила се бе
и на слънчо във главата,
комай мъгла да е.
Скокнаха лъчите,
подгониха нощта,
ех, че олелия стана,
още от зарана.
Кой, каквото хвана,
хукна си на смяна,
а петелът от стобора,
клюмаше към двора. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse