Понякога виждам в очите ти
частица искрена нежност
и сякаш плахо нашепващи
разкриват обич и слабост.
Тогава аз окрилена,
забравила всяка тъга,
потъвам в сладка наслада
и вечност замества мига.
Ехти всяка дума изречена
като тон в ефирна мелодия,
а всяка ласка невинна
пазя ревностно в спомена.
Понякога търся в очите ти
познатата вече искра,
но те внезапно помръкнали,
студено се взират в света.
Тогава аз съм сломена,
но още гледам във тях,
просеща малко утеха,
мига отброявам със страх.
Драмата в мене нараства,
безсилна избухвам във плач,
не разбираш моята болка
и сама съм във мътния здрач.
Понякога мразя очите ти-
някак жестоки и празни,
но те са пламъкът в дните ми,
дори когато са хладни.
© Мартина Todos los derechos reservados