6 nov 2014, 1:04  

Понякога 

  Poesía
837 0 3

 

 

 

 

Понякога те нямам. 

И ръмя.

А в колко петолинии 

те имам!?

Понякога съм тъмна 

и сама.

И колко многоточия 

изтривам...

Понякога те губя 

като ден.

Ръцете стават сънища 

бездомни.

Дали съм тук? 

Дали ме има мен?

Прегръдката ни 

само ще запомни!




© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??