Понякога - безумно влюбена.
             Понякога съм ледено-студена.
             Понякога - разплакано
                     лесно ранимо момиче съм.
             Премълчавах истини от страх, 
             че думите ми ще останат неразбрани, 
             а не исках болка никому да причиня.
             А бях потъпквана и унижавана
             и пак ръка протягах и прощавах.
             И гробът ми кой ли не копаеше
             и в пропасти бездънни падах.
             Но все успявах да изляза -
             с крака издрани, окървавени - 
             ставах и продължавах да вървя.
             Понякога убийствената гордост на жена
             ми пречеше да съм щастлива.
             Понякога превръщах се в дете,
             притихнала, уплашена и уморена -
             това помогна ми да оцелея.

             Със всичките ми добродетели и недостатъци
             понякога обичана и често пъти мразена -
             това съм аз - просто Жена...