17 sept 2014, 9:47

Понякога 

  Poesía » De amor
629 0 3

ПОНЯКОГА 

 

Понякога нещо умира...

завинаги сякаш боли....

Събуждаш се сутрин, не виждаш

във мрака, където си ти.

 

Поглеждаш цветята, те вехнат,

а слънцето рони сълзи.

В небето звездите ги няма

и дъждът непрестанно вали.

 

Понякога времето спира

за вечност и сякаш мълчи,

но всъщност за миг е и с УТРЕ

наново се раждаш и ТИ.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Знам, че първо е смисълът и после римата, т.е. римата се подчинява на смисъла, и може да бъде пожертвана, но пробвай "понякога" за разнообразие и обратното. Първо измисли римата и после подчини смисъла заради нея. Забавно е. Аз така правя от време на време.
  • Благодаря
  • Хареса ми!
    Интересна интерпретация, оригинално, много!
    Поздравления
Propuestas
: ??:??