Понякога, когате стане тесен пътят
и стръмен, и трънлив, нелек...
тогава вярата, превърната в утеха
ме води, като святия завет.
Ръце протегнала за трудното се хващам
и драпам с′ сетни сили към върха,
защото там зад билото съзирам
на светлината тънкото - лъча.
С ръце продрани, колене кървящи.
С нозе треперещи и уморени
присядам, като в храм... в душата свещи
блещукат преди утрото запалени. ...