angelbard (Ангел Филипов)
271 299
10 ene 2012, 22:56

Понякога 

  Poesía » De amor
575 0 4

Понякога безумен съм във Любовта си

и искам вечно да си моя,

но знам, това е невъзможно.

Ти сладък миг си и изчезваш,

така внезапно, както си се появила!

Да, във мечтите ми и сънищата нежни,

Любима,  винаги до мен си

и заедно със теб сме като птици,

разперили във въздуха криле,

летящи във простора, влюбени до болка

във нас и тази крехка синева!

Понякога усещам как те губя,

объркан в миг от глупостта си!

Не зная как да се преборя

със себе си и със самата нея.

Прости ми, че не съм така идеален,

какъвто виждах ти се аз преди!

Прости, за болката Прости!

Тя  моя стана,  даже Любовта ми

не може вече да я излекува,

да, Любовта - Безумната към Теб!

Очите си затварям, ти пред мен си

и за ръцете с трепет ме държиш,

с прегръдка нежна те дарявам,

във моята разтапяща се нощ!

Усещам мрака да трепти около нас

и как целувките отекват в тишината.

Усещам как копнеем да сме слети

и как избухваме в симфония от страст!

И виждам как звездите-лампи светят

за нас във таз бездънна, лунна нощ!

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??