13 jun 2018, 9:07

Понякога 

  Poesía
818 1 2

Понякога съм тъжен, защото остарявам.

Понякога не спя, защото не забравям.

Понякога се вглеждам в нощното небе

и чувствам се тогава наистина добре.

 

Понякога ви мразя, защото сте такива,

но винаги си казвам, че ракетата е крива.

Понякога крещя, понякога съм луд,

но само тогава съм истински чут.

 

Понякога, не винаги. Понякога съм готин.

Точно там понякога – не съм самотен.

Понякога се смея на глупостта човешка

и себе си там слагам, за да не стане грешка.

 

Понякога съм умен, направо съм гениален.

Чух другите да казват: "Айнщайн квартален".

Понякога сънувам, че падам от небето.

Когато се събудя, се давя в морето.

 

Понякога, не винаги. Понякога мълча,

но ще презирам винаги човешката лъжа.

Понякога, понякога, понякога...

 

 

© Павел Красимиров Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Накъде вървиш, човеко? »

45 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??