Понякога, понякога, понякога,
но само и единствено понякога,
ще идвам тихо в съня ти
и ще напомням за греха ти,
греха ти, който искам да забравя
и в чаша вино да удавя.
До теб ще седна като ангел тих
и ще нашепвам стих след стих,
а ти ще се чудиш сън ли е това,
или наистина ми обеща -
каквото и да става, да не ме забравяш
и самичка да не ме оставяш.
Но в един ужасен ден
отиде си далеч от мен,
дори и името ми ти забрави
и сама в света ме изостави.
И затова понякога,
но само и единствено понякога
ще идвам тихо в съня ти
и ще напомням за греха ти,
защото моето сърце не ще забрави.
как ти само го изостави
© Станислава Йорданова Todos los derechos reservados