Понякога е много трудно
да треснеш пътната врата,
да се разбиеш като ваза,
да стоплиш чуждата душа.
Понякога е много лесно
да тръгнеш по света голям,
забравил и за близки хора
и факта, че оставаш сам.
Понякога не мислиш много,
а тръгваш със глава напред,
дори и да те гледат строго
ти слагаш всичко в собствен ред.
Понякога си много малък,
а всички други са големи,
но ти гориш със собствен пламък,
като минзухар в поля зелени.
Понякога е много тясно
за твоите идеи смели
и казват ти, че няма място,
но истината са прозрели.
Че място има всеки камък
и всяка мъничка прашинка,
дори и да живееш в замък
или да си малка калинка.
© Татяна Бобчева Todos los derechos reservados