13 dic 2020, 19:27
Понякога
Понякога съм толкоз празна…
В душата нищо не трепти
и мислите в посоки разни
забиват се като стрели.
Но не улучват тишината
и тази няма самота,
а само мъката разплакват
и я превръщат във сълза.
Сълза за трепетни години
и полетелите мечти,
нагоре към небето синьо,
оставили във мен следи ...
В душата нищо не трепти
и мислите в посоки разни
забиват се като стрели.
Но не улучват тишината
и тази няма самота,
а само мъката разплакват
и я превръщат във сълза.
Сълза за трепетни години
и полетелите мечти,
нагоре към небето синьо,
оставили във мен следи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Ани Иванова Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
