Понякога „извинявай“ е нищо,
един отзвук в бездънен мрак.
Не може да заличи разпятия,
оставени в нечий свят.
Понякога думите са рани,
които времето не ще стопи.
Остават само празни длани,
да молят прошка, но без мечти.
И все пак казвам го – с надежда,
макар че знам – не ще върна онзи час.
Но в тишината има светла пътека,
ако сърцето ти ме чуе в неин глас. ...