Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
16 jul 2007, 9:42

Понякога... 

  Poesía
773 0 14
Понякога съм плаха,

отчайващо съм мила,

в душата имам стряха,

ято птици приютила.

Разбудя ли сетивата

вътрешно освободена,

аз летя из тъмнината

лекокрила, устремена.

Изпепелявам тишината

възбудено неприлична,

музика звучи в душата

eдин тон по-различна.

Нежен спомен не съм,

едва ли някога ще стана,

тихо идвам в ласкав сън

и галя, не оставам рана.

Сънувай ме и ме помни,

един образ в тишината

грях не е, с мен тръгни,

аз съм сън, сън за жената.

16.07.2007г

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??