20 jul 2008, 13:35

Понякога 

  Poesía » Otra
1366 0 12

                            ,,Понякога съм бяла и добра..."

                                            Петя Дубарова

 

 

Усещам някога такава лекота,

че песента на устните сама долита.

А други път - унила и сама -

нозе провлачвам като псе пребито.

 

Понякога съм толкова добра -

да мога цял свят ще прегърна.

Прощавам даже непростимите неща

и бързам у дома при тебе да се върна.

 

И ти понякога си страшно мил!

Разцъфва обичта ни като цвете.

И благодарни сме на оня шеметен април,

че нашите съдби в съдбовен възел сплете.

 

,,Понякога съм бяла и добра" -

звъни в душата стихчето на Петя.

Как искам тази бяла доброта

у нас завинаги, докрай да свети.

© Мария Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??