Понякога

17 oct 2007, 20:59

Poesía

635 0 3

Понякога от умора изобщо не ми се живее,
не искам да виждам никого, дори да пея.
Тогава си представям-
ето ме в ковчега,
ще го хвърлят в ямата
и всички бързо ще ме забравят.
Първо ще се съберат за помен,
ще плачат,
после ще пийнат ракия,
след два часа няма да се сещат
защо са заедно и ще се смеят.
А аз ще кръжа наоколо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Понякога

Искате да прочетете повече?

Propuestas