***
Понякога ще идвам във съня ти,
ще поседявам тайно покрай теб
и ще се взирам в прозореца,
от който наднича бледата луна…

Звездите с поглед ще събарям,
за да ти дам и тяхна светлина,
да мога да те виждам в мрака…

И със сърцето си да те пленя,
ей тъй, докато спиш,
облегнал се на моята душа…

А ако решиш да се събудиш,
и неспокойствие съня ти разруши,
недей да се тревожиш –
сънят навярно… пак ще продължи.

Не зная колко дълго,
но ще се реша с добра цена да го платя.
Не се събуждай!

Нека този сън така да продължи,
защото тъй едва ще мога
поне така, край теб да поседя,
поне… макар за кратко.