25 abr 2021, 8:17  

Понякога дори смъртта се просълзява 

  Poesía » De amor, Otra
339 1 0
Букетът беше късно поднесен,
а Любовта вече загубена.
Мъжът плачеше над гроба пресен,
алчно пиеха сълзите му корените на бурена.
На другия ден гробарят откри
тялото му, вече студено.
От шишето с ракия люта отпи
и кротко приседна до него.
"Събрахте се, а аз останах си сам.
Знаеш ли, мъничко ти завиждам...
Та със нея си вече някъде там,
а аз всеки ден свой ненавиждам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??