Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
13 jul 2006, 19:09

Понякога много боли 

  Poesía
881 0 13
Знаеш ли, понякога много боли
и дори да ти кажа не смея,
как се сплитат в стенание
тихи молби, как се вкопчват
пръстите в нещо, което
е мило, любимо.
Как дъхът спира от силната болка,
която стяга мислите,
реже мечтите на късчета малки.
И онзи напън в очите,
когато си казвам:
-Още малко, сега ще ми мине.
Само малко,  дано да изтрая.
После ще притихна, ще се усмихна
на целият свят през сълзите.
Още малко, поне миг!
После крила ще разперя
и ще литна високо, високо...
Хей, там до небето ще стигна.
От високо ще погледна света,
моят свят е толкова малък,
но във него една светлина
води ме в истина и красота!

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
    Лек и приятен да бъде денят ви!
  • Знам,Джейн!Хубаво е!Ханки
  • моят свят е толкова малък,
    но във него една светлина
    води ме в истина и красота!

    И това е прекрасно!
    Браво Джейни. И дори през болката да следваме светлинката, която ни пази добри и истински.
    Много ми хареса стиха ти. Поздрав и бъди щастлива мила
  • Никола, когато боли затваряме очи и ги стискаме.Не искаме при болка да виждаме света около нас, повярвай не е красив тогава.
    Благодаря Етчи и Мая!
  • Да ,така е ,често ни се налага
    да стиснем зъби и да издържим
    Съдбата на изпитания ни подлага
    и ние длъжни сме да продължим

    Поздрав , кураж и усмивка в ноща
  • след преживяната болка радостта е сладко облекчение
  • Благодаря Яна!
  • Толкова е истинско и реално стихотворението ти...Поздравления, Джейни.
  • Благодаря ти Гери!
  • От високо ще погледна света,
    моят свят е толкова малък,
    но във него една светлина
    води ме в истина и красота!

    Нека винаги грее тази светлинка, Джейни! Поздрав!
  • До Христина - не трябваше да качвам този стих, но няма да го изтривам.
    Болката е част от нас самите.Болката е тази , която ни дава сили да живеем.
    А на вас момичета много благодаря!Не ми се иска да я познавата от тази страна от , която аз я познавам, но вие сте широко скроени и благородни!
    Който е опознал болката в това нейно измерение знае, че се пълзи и се лази до кръв в лакти и колене.
    Благодаря ви!
  • Браво!Хареса ми,Жени!

    Нахална съмно бих заменила/напън /с напор.
    на целият свят през сълзите.
    Още малко, поне миг
    да изтрая, пълзейки.

    а това-бих го преработила/или махнала,заради думата-пълзеейки
    Иначе е разкошно!
  • Харесва ми, Джейни, силата на духА ти и начина, по който преминаваш през болката. Поздрав!
Propuestas
: ??:??