27 oct 2007, 0:38

Понякога навярно си уморен 

  Poesía » De amor
987 0 2
Понякога навярно си уморен от мен.
От мойта смяна на настроенията.
От моя характер с няколко лица,
които изобщо не си приличат.
От моята странност и небрежност,
с които те дарявам всеки ден.
От моята избухливост, която
не веднъж те е ядосвала.
От моето любопитство, което
така опъва като лък и къса нервите ти.
От моята претенциозност и желание
за много повече...
от моята лекомисленост и откровеност.
От моето детско и недоразвито мислене,
както казваш ти...
И най-вече, понякога навярно си уморен
от моята любов, с която те удостоявам
във всеки удобен момент.
Но ти си свикнал със нея... свикнал си
с мен... странно момиче, със толкова
много мечти, фантазии и развинтено въображение.
Понякога навярно си уморен от мен.
Заминаваш... е, заслужи почивката си.
Искрено се надявам тези чувства да ти
долипсват там... за да се върнеш по-скоро...

© Мелиса Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??