13 oct 2005, 9:28

Понякога не искам да съм буден 

  Poesía
1003 0 5
Сънувам, че гориш на клада.
Във пламъци Любов се мяташ.
Крещиш и молиш за пощада…
-А аз?-Не искам да съм буден!

Сънувам те сломена,празна.
С коса-завеса се прикриваш
Вървиш угаснала,печална…
-О ,Боже!-Нека се събудя!

Сънувам как блестиш във мрака
с изящни форми-на Шедьовър.
В ръце изваяни се стапям…
-О ,не !-Не трябва да се будя!

Сънувах,че си бяла роза
И с цветен аромат ме любиш
Но Утрото дойде и бърза,
а исках… Ти да ме събудиш!

© Евгени Янев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??