7 feb 2005, 15:51

Понякога ни трябва просто свещ 

  Poesía
1284 0 0
Догаря свещта..
догаря спокойна и ярка
с пламък блещукащ едва
на вечерта превърна се в арка...
Догаря свещта..
отдавайки всичко от себе си,
със свойта небрежност - невидима
скромно огряваща зримото.
Догаря свещта...
и пламъка в свойта грациозност
танцува възбуден и тих,
умиращ, а всъщност щастлив... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кая Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??