Понякога скитам се нощем

по пустите улици,

търсейки своята сред плеяди звезди.

Нерядко тогава аз срещам

хора с пропилени съдби.

Все по-често сред тях

виждам деца, които не знаят защо

са от Бога наказани.

Навярно защото бил милостив,

но не били сред неговите помазани.

Погледи трескави по лица неугледни

издават появата на мисли безредни

за по-дълъг фас и за биричка вкусна.

И за времето – дано Господ

днес по-топло отпусне.

Коледа наближава.

Маскират се плъховете

на мили, скромни, щедри и добри.

На бедните подаръци ще раздават,

ала след празника тях

повече не търси.

А до палатата телефонна,

в будка на Виваком

клошар реди своя постеля.

Купчина вестници под празен кашон

са по-меки за него от бабината къделя.