jivot (Зоя)
7 35
5 oct 2007, 16:10

Понякога, само понякога... 

  Poesía
1339 0 13
В инвалидна количка
към небитието
се пързаля Вярата.
На едно бунище разпиляна,
плесенясва
забравена Надеждата.
А Любовта
... хмм, на таз Любов пък  какво ли и се случва?
... Тя заключила се е в стаята,
където се пудрят актьорите .
И там, пред огледалото
с размазан грим
ридае...

© Зоя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво!
  • ...a ми се иска да е друго...
    Поздрав!
  • Много образно!

  • Като поезия е страхотно. но не искам да се случва!!!
  • Зашемети ме , Зоя мила стихът ти!
    Много хубаво, Браво, с обич.
  • "пречиства, израства и освещава"... съзнанието на човек започва автоматично да филтрира това, което го е наранявало. Чувствата се притъпяват, когато са били грешни.
    Напомня за една песен на Sentenced. Nice.
  • Te бяха 3 сестри,Вяра,Надежда и Любов.
    Надежда отлетя в небето,Вяра се одави в морето,а Любов остана да гори в сърцето.
    Ако тази стая е сърцето нека да не я напуска !
  • И не спирай да пишеш!
  • Вярата или я има или я няма, но в инвалидна количка НЕ!
    Не оставяй надеждата да плесеняса!
    А любовта остави да поплаче, тя се пречиства, израства и освещава!
  • поздрав!хареса ми!оргинално е!
  • Браво!!!
  • Много си оригинална и определено талантлива!
    Няма да те питам защо си мрачна и тъжна.Браво!!!
  • Я изкарай Любовта от стаята,събери Надеждата,изправи Вярата и оправи грима!Погледни сега в огледалото,колко щастлив човек се усмихва от там!
    Поздрави Зойче!
Propuestas
: ??:??