Понякога.... си лягаш със петлите

31 ene 2014, 10:15

Poesía » De amor

482 0 0

Луна си. И се каниш да заспиш.
Лицето ти на румени боички.
На облачна възглавница лежиш,
завита с одеало на звездички.

Морето потреперва от любов,
когато отразено-ярка плуваш
и вятърът ти шепне с нежен зов,
подканяйки те с него да лудуваш.

Танцуват с теб вълните. Нежен валс.
И нощите флиртуват. Подивели.
Но Слънцето изгрява над Бургас.
И Ти... си лягаш малко уморена!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.