Боли, сърцето, душата. Боли...

Когато си ранен или отхвърлен,

не спира раната ти да кърви.

Отдавна болката не те посещава, 

отдавна щастието от усмивка струи.

Днес ти пак си някаква - страдаща,

абонирана ли си да плачеш ти?

Може би  един ден ще престане,

ще престане сърцето да тупти,

тогава болката, повярвай ми,

няма вече като вътрешен глас да шепти.

Копнееш страданието да те остави

и за смърт внезапна тайно се надяваш.

Наслади се на житейското страдание,

а  след него кротко  сълзите пусни...