Понякога яхвам метлата и ставам зла и хаплива - и нещо, което ме радва, очарованието му веднага се срива.
Понякога съм като снежинка - красива, нежна, ефирна, но допра ли се до сърце обичливо, вледенявам и от студ си умира.
Понякога се развихрям като лятна буря. Гърмя, трещя и всичко във е вода от сълзи, но миг по-късно се усмихвам и като слънцето разпръсвам лъчи от усмивки.
Понякога съм огън и лед във цяло едно - усещат как изгарям всичко без време, а доближат ли се до мен за частица топлина, всеки от тях замръзнал ще стене.
Понякога просто съм аз - обичаща, мила, усмихната и нося в сърцето топлина, целия свят сякаш обичаща!
Великолепен стих мила, мисля, че твоят образ ми се яви пред очите ми. Толкова добре си обрисувала себе си, едновременно пишеш и рисуваш, много си талантлива. Поздравления!
Много добре разкриваш различните страни както твоите, така и на повечето хора. Но най-хубаво е когато си себе си, макар че малко хора вече отстояват принципите си. Поздравления, хареса ми
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.