Понякога си мисля, че съм птица

застигната  от зла магия.

Каква ли? Може би орлица

или пък чапла с дълга шия?

Какви пера съм имал,

колко песни съм изпял?

Преди да дойде зима

към топлото, на юг ли съм летял?

Понякога сънувам, че съм птица

и спя с разперени криле.

Светът под мен е стъклена зеница,

а аз над него - синьото небе.

Понякога, понякога съм птица,

но винаги съм Горе и кръжа.

Надеждата е моята орлица,

мечтите ми са нейните деца.