Гори, малинен, залезът.
В тревата – таралеж.
Стърнището запалено
раздухва клюки – беж!
Отстъпи трона лятото
на нощ – кафе от ръж.
Пазач не съм ти – вратнята
отворена не... дръж!
Два кестена, подхвърлени,
под счупения джам.
Сърцето ми – опърлено.
Не, няма да ги ям!
Защо ли съм оклюмала
сред Дантевия рай
в короната локумена?
Лимонов изгрев? Дай!
https://www.youtube.com/watch?v=HxsNy4NoZUs
https://www.youtube.com/watch?v=0UIB9Y4OFPs
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados