По тялото ти в тиха лятна утрин
блестяха ситни капчици роса...
Като пчеличка ги събирах с устни
и пълнех питата на любовта!
Косите ти, красиво разпилени,
ухаеха на дъхава трева.
Ти сгушена, притихнала до мене,
ме питаше какво е любовта?...
Внезапно звънкият ти смях разсипа
на късчета заспала тишина.
Докосна ме с ръка и пак попита
кога при нас ще дойде любовта?... ...