Попитах се и днес когато станах,

Дали в душите нямаме любов и доброта?

Защо в нас затворено е всичко като в замък?

Кога, кога ще махнем тази слепота?

И таз година ли ще търсим все едно и също?

Добротата зъзнеща в каменни сърца.

Оттук, оттам говорим че не е присъщо,

летим, летим с орязани крилца.

Попитах се и днес когато станах,

дали и утре ще е пак така?

А знам светът, животът толкова е малък,

единствено в сърцето и душата мога Аз да се врека.

В.Й. 01.01.2016г.