28 ago 2012, 19:29

Попътен Вятър 

  Poesía » Otra
430 0 0
Веднъж попитах вятъра,
не си ли самотен, докат’ бродиш света?
И как така се докосваш до всекиго,
но с никой, никога не ставаш другар?
Могъщ си, туй всички го знаем,
отнасяш градове и села,
но след като отнесеш туйн що не е твое,
отново самотен бродиш света.
И докога, те питамн скитнико,
ще дириш утеха в случаен човек,
че отдавна изгубил си, вятъре,
тези, които обичат те теб. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Шопов Todos los derechos reservados

Propuestas