8 feb 2008, 10:22

Пораснах 

  Poesía
745 0 6
Часовникът лудо тиктака,
годините безуморно летят.
Животът никога не чака.
Готова или не, трудностите ме зоват.
Още помня първата си книжка детска,
как с увлечение по нея сричах.
Но грабна ме животът, закова ме с болезнена треска.
Май пораснах, а мъничка до вчера се наричах.
Мразя житейските уроци!
Нека куклите в света си ме допуснат,
където ги няма злобата и човешките пороци.
Само там проблемите ще ме напуснат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??