2 may 2021, 17:37

Порастване 

  Poesía » Odas y poemas
527 1 2

Когато минеш 30...

Започваш да си мислиш - остарявам!

Когато и 40 почука,

във огледалото се вглеждаш -

търсиш бръчки!

Всяка сутрин, лицето

най-внимателно разглеждаш!

Козметиката

по-прилежно оценяваш и избираш!

И сещаш се,

че трябва да се грижиш по-старателно,

за тялото и за духа си!

На 50 си вече сигурна, че още си на 30!

Че изглеждаш млада!

Духа ти щом го казва -

то значи... несъмнено е така!!!

И огледалото, все по - малко важи!

И роклите са по - фрапантни

а цветовете

истински - помпозни!

Или пък, като облак в бяло!

Богини сме!

Красиви сме! И винаги били сме!

Защо ли всъщност, чак сега се оценяваме?!

На 60 сме хубавици! Красавици!

И нищо вече няма как да ни тревожи!

Обувките ни щом са стилни и комфортни!

Щом чантата е шик, 

а в нея скрити са и очилата ни разкошни!

Капелата е в тон със шала моден!

Перфектни сме! И всичко ни е топ!

На 70, е всичко наше!

Сега или кога?! Дилеми няма!

Живее се така, както се плаче!

Със чувство, със душа!

Не се прикрива нищо от света!

А и защо ли?

Света прекрасен е, дори и в бури!

Дори и в старост!

Живее се с любов!

Тя всичко е!... Тя е двигател!

Тя пламъчето е,

що движи ни напред, напред...

Стрелките на часовника ни мести...

Живееме с любов!!!...

Оттам нататък...

каквото Бог и сабята покаже...

 

Valentina N.V. (Valentina Mitova)

01/05/2021

 

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??