Усещаш, че не противостоя,
не се препирам, женски чар не пускам,
несвоето не ще си присвоя,
с предястието бързаш да ме схрускаш.
Стаила дъх, мълча до умозрак.
Отказах се да прося светлината.
Приспала съм под стъклен похлупак
сърдечен ритъм, опростих вината.
Полегнала пред стъпките на Бог,
приемам и прашинките с охота.
Не си от милостта му по-висок
амвон, за да ми сочиш път в живота.