8 nov 2008, 0:22

Пореден първи сняг (Старост) 

  Poesía » Otra
5.0 / 1
671 0 1
За баща ми...
Виждам обичта ти там - в косите бели,
зная, познавам на търпението ти тънките предели.
Учил си ме с теб за всичко да говоря открито,
за тайни, емоции и чувства, които
винаги обичам да изпитвам докрай.
И ще помня - на този свят няма рай.
Все търся нещо ново в теб да намеря,
но ти си си същият като вчера -
нищо от години не се е променило,
само сърцето ти безброй мъки е скрило.
За пореден път ме буди тихо първият сняг, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Todos los derechos reservados

Propuestas