Подигра се с мен, подигра се с любовта ми
и с високо вдигната глава пак нахлуваш в съня ми.
Събуждам се, ала след малко отново заспивам
и от думите ти, чувствам, как бавно умирам.
Казах ти, че те обичам,
а ти стана коренно различен.
На хиляди парчета сърцето ми разбиваш,
а аз представям си как бавно си отиваш,
но когато наистина тръгнеш си ти,
сърцето, аз знам, силно ще ме заболи,
защото много те обичам
и в любовта ми се заричам!
Защо не ме гледаш както преди?
Защо толкова искаш да ме боли?
Ти стана към мене брутално груб,
а сърцето ти сковано е от студ.
Как искам времето да върна,
твоя топъл поглед пак да зърна!
Не трябваше да ти признавам,
съжалявам - пак сама оставам!