Паля пак поредната цигара,
зад тежкия дим да скрия моите сълзи...
Искаше ми се да мога да остана,
но гордостта не ми го позволи.
В прегръдките съм на сивата отрова,
само там се чувствам защитен...
А тя подканя ме, за сеч готова:
"Подари живота си на мен!"
Прокара нежно длани по задушаващата ми се гръд
и прошепна ми злорадо: "Моя ще е твоята плът!"
Ето! Вече идва краят, край на силата и слабостта
и накрая вече зная колко красива всъщност е смъртта!