Пада сняг по косите ми. Още е тъмно.
Скърцат стъпки зад мен и догонва ме вяра.
Там далече петел не дочака да съмне.
Зимен свят и поредният ден в календара
Студ сковава сърцата. Изгризва душите.
И градът на премръзнал клошар се преструва.
Пиша стих по стъклата ви. Още ли спите?
Скреж в очите ми пролет и птици рисува.
Ето, тръгвам след миг. Знам - поредната луда.
И бленува любов...Без палто и обувки...
С блеснал поглед се буди градът и в почуда,
е с прозорци покрити с цветя и целувки...