Поредната маска

22 jul 2008, 10:59

Poesía » Otra

821 0 1

Слагам поредната си маска
и отпивам от виното горчиво.
Чужди устни, чужда ласка,
така красиво, но фалшиво.
А поредната свещ догаря,
пламъкът й се слива с пепелта,
мъката отвътре ме изгаря,
а страхът преминава в самота.
Хилядите звезди по небето
осветяват пътя към нечие сърце,
но бурните вълни на морето
оставиха го без лице. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Поредната маска

Искате да прочетете повече?

Propuestas