В прохладния ми офис климатикът
в дует жужи с компютъра досадно –
стомахът ми къркори – ах, циникът...
подсеща ме, че много му е гладно!
Захвърлям папките, фактурите и факса,
“прелитам” край охраната на входа,
пропускам този път да питам, “как са” –
сега не ми е до “тежненията на народа”.
“Бръмча” с колата си по жълтите павета –
в една от уличките зная ресторантче,
където кухнята, съвсем не е превзета,
а сервитьорката, е сладичкото Анче. ...