Порочна съм (облизвам ги с език).
Един след друг в гърдите ми се сгушват.
С очите ги разголвам... но напук
след всяка голота при мен се връщат.
Страстта им обладавам - като вик,
изтръгнат от пропуканите устни.
Нашепвам им в ухото стих след стих,
целувам бавно... галя с нежни пръсти.
Порочна съм (а те са като псета).
Побъркват се, очите си премрежват.
Не виждат как в зависимост ме следват,
един след друг се блъскат и пререждат.
Пресъхват бързо (а били река).
Във мислите съвсем са недозрели.
Разказват си коя каква била,
а всъщност много малко са видели...
Порочна съм (не ставам за обичане)
Когато съм сама, съм всъщност с много.
Със тяло уморено... от събличане,
звънецът иззвъни ли, казвам... Сбогом!
© Кремена Стоева Todos los derechos reservados